Приложение D. Сведения за клавиатурата и екрана на микрокомпютъра Пълдин

120

Приложение D. Сведения за клавиатурата и екрана на

микрокомпютъра Пълдин

При извеждане на символи на екрана на микрокомпютъра се визуализират

техните изображения. Ако програмата използва стандартния изходен файл, то

възможно е той да бъде пренасочен към дисков файл. Например:

A:\>upc myprog > lst

Ако стандартният изходен файл е пренасочен, на екрана няма да се визуализират

извежданите чрез процедурата WRITE във файла OUTPUT символи. Файлът MESSAGE

не може да бъде пренасочен, затова извежданите в този файл символи винаги се

визуализират.

Независимо в кой файл се извеждат символите, за визуализирането им се

използват стандартните (за този компютър) функции на базовата/входно изходната

система (BIOS). Те не визуализират директно изпратени символи с ASCII код, по-малък

от 32 ($20). Част от тези символи са управляващи символи за BIOS. Ако е необходимо

извеждането им на екрана, всеки от тях трябва да бъде предхождан непосредствено от

символ с ASCII код 27 ($1B) (управляващ символ ESC).

Тъй като управляващите символи имат съответното действие (виж Таблица на

управляващите символи за BIOS), само когато се изпращат към BIOS, не е желателно

да се извеждат във стандартния изходен файл. Това е така, защото ако той бъде

пренасочен, тези символи ще се запишат във файла, към който е пренасочен файлът

OUTPUT. Ако той бъде пренасочен към дисков файл и след това се обработва с някаква

програма, очакваща нормален текст, могат да се получат неприятни изненади. А ако

това е печатащо устройство, неприятностите са гарантирани. Добре е още при

съставянето на програмите това да се има предвид (най-просто е, ако винаги указвате

файла MESSAGE като първи файл в списъка от външни файлове в заглавната част на

програмата). Ако използвате и двата файла (MESSAGE и OUTPUT) едновременно,

добре е програмата да бъде съставена така, че визуализираният на екрана текст да бъде

смислен и подходящо оформен, независимо от това дали стандартният изходен файл е

пренасочен или не. Необходимо е и изходният файл да съдържа нормален текст, ако

се пренасочи. За да има един файл винаги нормален текст, в него трябва да се изпращат

само символи с ASCII код по-голям от 31 ($1F), да не се използва символът с ASCII код

127 ($7F) и преминаването на нов ред да става само със стандартната процедура

WRITELN. Единственият символ с ASCII код по-малък от 32, който може да си позволите

да използвате, е  - ASCII код 12 ($0C). Но и това не се препоръчва, защото

не всяка програма ще се съобрази с него, ако го получи при четене от текстов файл.

(Вашите програми съобразяват ли се?)

При клавиатурата и при стандартния входен файл нещата стоят по аналогичен

начин. Ако се използва стандартната процедура read (независимо от кой файл -

MESSAGE или INPUT, ако не е пренасочен), част от кодовете на натиснатите клавиши се

преобразуват за да може прочетените от текстов файл и възприетите от клавиатурата

кодове да са съответно еднакви. Преобразуването става по следната таблица (показано

е използването на съответния код в текстов файл; тези кодове, които не се използват,

се прекодират за пълнота):