16

2.7. Правила за достъп и област на действие на имената

тип) трябва да се появи до края на същия раздел за описание на типове, в

който е описан указателя.

В UniPascal е разрешено неколкократно появяване на раздел за описание от един

и същ вид. Премахнато е ограничението за реда, в който разделите трябва да се

появяват. В стандарта на Pascal разделите са подредени в реда: описание на етикети,

типове, променливи, процедури и функции.

Всяка програма на Pascal се счита описана като локален блок на някаква

обхващаща я среда. В този по-външен блок са описани всички стандартни

идентификатори. В UniPascal нещата стоят малко по-различно. Вашата програма

автоматично използва модула STANDARD, така че всички стандартни идентификатори

се считат описани в него. Вие може да преопределите всеки от тях, но се счита за лош

стил това да се прави. Например:

type worktype = integer;

 integer =  real;

 real =     worktype;

По този начин ние разменихме смисъла на типовете integer и real. На UniPascal

това може да се постигне още по-лесно:

type integer = Standard.real;

     real =    Standard.integer;

Ако сега опишем променливата r така: var r: real; то тя ще бъде от стандартния

тип integer. Както виждате, Pascal е достатъчно гъвкав език, но всичко трябва да се

използва с мярка.