3. Типове данни

19

В случаите, когато полученият резултат излиза извън рамките на изброимия тип

(няма съответна константа), резултатът е неопределен или се индицира грешка (в

зависимост от проверката на границите, виж управление на компилацията).

3.1.2. иогически тип

иогическият тип формално може да бъде описан така:

type boolean = (false, true);

Поради това всички функции, определени за изброимия тип, са приложими и за

логическия. Но освен тях над логическия тип са дефинирани и следните операции,

даващи резултат отново от логически тип:

*

NOT - отрицание;

*

AND - конюнкция (логическо и);

*

OR - дизюнкция (логическо или);

*

XOR - изключващо или.

3.1.3. Целочислени типове

В UniPascal има няколко различни целочислени типа, представящи числата в

различни диапазони на множеството на целите числа (за разлика от стандартния Pascal,

в които е дефиниран само типа integer). Всеки два целочислени типа са съвместими

помежду си в общото си сечение.

Целочислените типове са както следва:

*

Integer

-32767..32767

*

ShortInt

-128..127

*

Cardinal

0..65535

*

ShortCard

0..255

*

Natural

0..32767

*

LongInt

-2147483647..2147483647

Над обектите от целочислен тип са определени едноместните операции  +

(унарен плюс) и - (унарен минус - смяна на знака) и следните двуместни операции:

събиране (+), изваждане (-), умножение (*), целочислено деление (div), и остатък от

деление (модул) (mod). Ако двата операнда на операцията имат различни типове, то те

първо се превръщат към минималния тип, включващ и двата диапазона, след което се

извършва операцията.

Освен изброените операции, над всеки целочислен тип са дефинирани и следните

стандартни функции:

*

ABS(x) - абсолютна стойност на аргумента;

*

SQR(x) - аргумента на квадрат (а не корен квадратен!);

*

всички стандартни функции, определени над изброимия тип.

В Pascal съществува стандартната константа MAXINT. Тъй като в UniPascal има

няколко целочислени типа, то е неудобно въвеждането на съответни константи за всеки

тип. За целта може да се използва стандартната (в UniPascal) функция MAX. Например

MAX(INTEGER), MAX(CARDINAL) и т.н.

3.1.4. Диапазонен тип

В много случай е известно, че стойностите на дадена променлива ще се менят

(или по-точно трябва да се менят) само в някакви, предварително известни граници. В

такъв случай е желателно това да бъде съобщено по някакъв начин на компилатора, за

да може той да избере подходящо представяне и да проверява правилността на