7. Процедури

и 

7. Процедури и функции

Процедура или функция се нарича именована част от програмата, която се

извиква (изпълнява) с помощта на оператора за извикване на процедура или чрез

използуване на името на функцията в израз. Програмистът може да описва нови

функции и процедури. Имената на процедурите и функциите са идентификатори, които

се подчиняват на правилата за видимост на идентификаторите. Описанията на

процедурите и функциите се обединяват в общ раздел на описание на процедури и

функции.

7.1. Описание на процедура

Описанието на процедура е предназначено за дефиниране на нейното име,

свързания с това име блок и указване на списък от формални параметри. Името на

процедурата и параметрите се задават чрез заглавната част от описанието на

процедурата.

ProcDeclaration =

ProcHeading ';' (Block | Directive) ';'.

ProcHeading =

['segment'] 'procedure' Ident [FormalPList].

Directive =

'forward' | 'external' |

('code' IntConst {',' IntConst}).

Обикновено след заглавната част от описанието на процедурата следва нейното

тяло (Block). Това е най-разпространения вид описание на процедура.

Друг вид описание е изпреварващото описание. При него се дават две описания

на процедурата. При първото - след заглавната част от описанието следва директивата

FORWARD. По този начин процедурата може да се използва преди да е описано

нейното тяло. Второто описание на процедурата трябва да бъде дадено до края на

раздела за описание на блока, в които е дадено изпреварващото описание, и трябва да

съдържа тялото на процедурата (не се разрешава второто описание да съдържа

директива). В стандарта на Pascal второто описание не трябва да съдържа списък с

формалните параметри. В UniPascal е разрешено да се даде повторно списъка с

формални параметри, но в такъв случай той трябва да съвпада със списъка от

изпреварващото описание.

Директивата EXTERNAL е предвидена за свързване към програмата на външни

процедури (написани на асемблер).

Директивата CODE е за специален вид процедури, чиито код (Y код) се дава

непосредствено след директивата.

Използването на префикса SEGMENT пред описанието на процедурата указва на

компилатора, че процедурата е сегментирана. В UniPascal по този начин се реализират

овърлейните подпрограми. Това означава, че кодът, генериран за тялото на

процедурата (заедно с вложените в нея процедури), ще се намира в паметта на

компютъра само докато тя (или някои от вложените в нея процедури) е активна. Ако

имате поне една сегментна процедура в тялото на програмата (модула), то файлът, в

който е генериран кодът на програмата (модула), не се затваря по време на работа на

програмата, за да може да се зарежда в паметта при необходимост.

Ако в тялото на описваната процедура има обръщение към самата нея, то тя е

рекурсивна. Изпреварващо описание се използва, когато е налице неявна рекурсия

(процедурата A използва B, която на свой ред използва A и не е вложена в нея).