5. Изрази

37

l:= (longword(l1) and $ffff) and (longword(l2) and $ffff);

Друг случай, когато се използва преопределянето на типа на израз, е явно да се

укаже целочислените операции да се извършват над типа LongInt. Например i1 * i1 е

различно от longint(i1 * i2), ако i1 = 300, i2 = 1000. Но това в повечето случаи не се

налага, тъй като компилаторът сам определя как да прави пресмятанията в зависимост

от очаквания тип. Под очакван тип се има предвид следното:

*

ако левият операнд в израз е двойна дума (LONGINT), пресмятането на

десния операнд се извършва с LONGINT аритметични операции;

*

операторът за даване е аналогичен на операция; ако типа на променливата,

на която се дава стойност, е LONGINT, пресмятанията се извършват с

LONGINT аритметика;

*

предаването по стойност на фактически параметри на процедури (функции)

е аналогично на оператор за даване; ако формалният параметър е от тип

LONGINT, пресмятанията се извършват с LONGINT аритметика;

*

ако двата операнда са целочислени и минималният диапазон, включващ

диапазоните и на двата операнда, принадлежи на типа LONGINT, то

пресмятането се извършва с LONGINT аритметика;

*

във всички други случаи, ако не е използвано явно преопределяне на типа

(Type Cast), целочислените операции се извършват чрез INTEGER или

CARDINAL аритметични операции.

Ясно е, че в някои случаи компилаторът няма да може да вземе сам правилно

решение какъв тип операции трябва да бъдат използвани. Например, ако i = 10, то

операторът

i:= i1 * i2 div i;

при i1 = 300 и i2 = 1000 ще даде грешен резултат, тъй като пресмятанията ще се извършват

чрез INTEGER аритметика. За целта трябва явно да се укаже преобразуването на типа. Докато

оператора

l:= i1 * i2 div i;

ще даде верен резултат, тъй като очакван тип е LONGINT.