10. Използване на UniPascal на микрокомпютъра Пълдин

65

 proc No 1/$01 size 121/$0079 lex 0 data 1434/$059a parm 0/$0000

брой байтове за параметри

        брой байтове за локални променливи

вложеност на процедурата

големина на Y код за тази процедура

номер на процедурата

 proc No 2/$02 size 159/$009f lex 1 data 68/$0044 parm 6/$0006

.........

10.5. Задаване на път за .BDY файловете и за библиотеката

При изпълнение на вече компилирана програма използваните външни (тези които

не са добавени към файла, съдържащ програмата) модули се свързват с нея по време

на изпълнение. За това е необходимо да се укаже къде да бъдат търсени техните

компилирани реализационни части (.BDY файловете). Файловете с компилирани inter-

face части на модулите по време на изпълнение не са необходими и не е нужно да се

указва къде се намират.

По премълчаване файловете със суфикс .BDY се търсят в текущата директория,

а името на библиотеката е \SYSTEM.UPL. Чрез програмата BLpath, намираща се на

дистрибутивната дискета, може да се укаже списък от поддиректории за  .BDY

файловете, както и друго име и/или местонахождение на библиотеката.

Параметрите на програмата BLpath са три:

BDY=xxx

С този параметър се задава списък от пътищата, където трябва да се

търсят файловете със суфикс .BDY, като отделните елементи в списъка

се разделят с ';'

LIB=xxx

Задава името на библиотеката и пълния й път;

?

Дава помощно съобщение за използването на програмата.

Ако изпълните програмата BLpath без параметри, тя ще изпише зададения преди

това (или установения по премълчаване) списък от пътища и името на библиотеката.

Реализационната част на всеки модул се търси в следната последователност:

1) В текущия файл, възможно е да е различен от програмата, ако се свързва

файл със суфикс .BDY.

2) Във файла с програмата (.PGM файла);

3) В библиотеката.

4) Търси се файл със суфикс .BDY по списъка от пътища в зададения от него ред.

10.6. Оптимизация на програмите на UniPascal

Тъй като за компилатора на UniPascal не достига нито памет, нито време, той не

генерира оптимален код. За да се оптимизира генерирания код се използва програмата

YOP. Тя оптимизира само генерирания от компилатора код, като оставя подпрограмите

на асемблер непроменени.

Първият параметър на програмата е името на програмата, която подлежи на

оптимизиране. Ако не се зададе втори параметър, оптимизираният код се записва във

файл под същото име, а ако се зададе, въведеното име се използва за име на файл, в

който се записва оптимизираният код. Другите параметри се отнасят до метода за

оптимизация. Тя може да се прави по два основни показателя: по време (параметър /t)

и по големина (параметър /s). Може да се направи и оптимизация по време и големина

(параметър /b), но тя е компромисен вариант между двете оптимизации.